*Отчет на Председателя на Федерацията инж. Божидар Митев пред II-рия Конгрес на НСФЕБ
Уважаеми д-р Христов, Уважаеми гости, Колежки и колеги,
Последните 5 години, след Конгреса на Федерацията през м.декември 2001 г., бяха белязани от изключително динамични процеси на промени в бранша. Започна и до голяма степен се извърши промяна в събствеността на енергийните дружества. Приватизацията ясно очерта различията в интересите между труда и капитала, провокира и първите сблъсъци между новите собственици и синдикатите.
Излязохме от комфортната среда на държавната енергетика, където с аргументирани позиции и искания, преговаряйки все пак с колеги от бранша, успявахме да поддържаме едно много добро ниво на социалния диалог. И синдикати и работодатели бяхме обединени в усилията си в защита на интересите на бранша, работниците, служителите и потребителите.
Много често заедно се опитвахме да вкараме повече разум в главите на тези, които взимаха решенията – политиците. Много често неофициално бяхме „въоръжавани” с технико-икономически аргументи, с които подкрепяхме тезите си в защита на бранша, неформално получавахме и подкрепа на протестните ни действия.Ние, Независимата синдикална федерация на енергетиците в България бяхме и си останахме „трънчетата” в енергетиката, каквото беше определението за нас на покойния бивш Изпълнителен директор на Националната електрическа компания инж. Дянко Добрев – Бог да го прости! Останахме верни на твърдия си, но професионално издържан и конструктивен подход. Някои уважаваха и аплодираха това ни поведение, други ни отричаха.
Изминалите 5 години мисля, убедително доказаха правилния ни избор на стил на поведение и прилагани политики. Слайд №2: „Там, където има воля, има и път.” Карлайл
Ние сме една от малкото Федерации на КНСБ, които през мандата увеличиха чувствително членския си състав. В началото на 2002 год. членове на НСФЕБ бяха 4574 наши колеги, а към 01.03.2007 год. наброявахме вече 6541 члена, като този брой ежедневно се променя в положителна посока. И забележете, това се случва в условията на сериозна редукция на персонала в много от енергийните дружества. При съкращенията в E.ON, EVN, CEZ и дружествата, собственост на Христо Ковачки загубихме и ние членове, но успешно компенсирахме това чрез привличането на нови ччленове и създаването на цели нови организации. Слайд №3: „НСФЕБ – Привързвайте се към добро дърво, спечели добра сянка”.
Например в ТЕЦ”Свилоза”, МЕПР Перник, Електроразпределение Бургас, Електроразпределение
Пазарджик, Електроразпределение Ямбол, Електроразпределение район Самоков, ТЕЦ София, Електроразпределение Столично, Електроразпределение Златни пясъци.
Убеден съм, че бяхме предпочетени като сдружение на енергетиците, благодарение на всеотдайната работа на синдикалните ръководства на всички нива във Федерацията, както и благодарение на нестандартното ни мислене и поведение, произвели не много често срещани сред родните ни синдикати политики.
Слайд №4: „Честността е най-добрата политика!”
Да поговорим малко за това.
Още в края на 1999 год. и началото на 2000 год., по време на правителството на ОДС, излязохме с поредица от писмени позиции за бъдещето на българската енергетика. Възпротивихме се енергично и аргументирано на разпарчетосването на НЕК ЕАД. Тогавашните управляващи убиха един енергиен и икономически гигант, нямащ аналог в родната икономика. Известен факт е, че дневният оборот на НЕК беше 2-3 пъти по-голям от годишния оборот на БТК!
Два месеца и половина след Първия ни Конгрес, проведен през м.декември 2001 год. излязохме със становище по Концепция на подготвяната нова Енергийна стратегия. (Слайд №5). Ние бяхме единствения синдикат в енергетиката, сторил това. Изразената тогава позиция е актуална и днес.
На 17.07.2002 г. Народното събрание одобри Енергийната стратегия на Република България (втора по ред), с което си решение предопредели до голяма степен разбиването на българската енергетика. С нея се създадоха и предпоставките за нейното разпарчетосване и продажба. Предстоящата приватизация беше обявена като панацея за нейното бъдеще. (Слайд №6). Знаехме, че без подкрепа и разбиране от обществето не бихме могли да пресечем апетитите на политиците за очаквани комисионни от продажбата на енергийните дружества. Знаехме, че не можем да пробием в централните медии и затова заложихме на регионалните. Особено полезни в медийната ни кампания бяха колегите ни от Кърджали и Бургас. (Слайдове №7 и №8).
Приетата от Народното събрание Енергийна стратегия е с пагубни последици за българската енергетика. Все пак в нея намери място и следния разумен текст: „Поради сложността на промените и значението на електроенергетиката за националната икономика, ще бъде своевременно разработена отделна стратегия за приватизация на енергетиката, която Министерски съвет ще предложи за одобряване от Народното събрание”.
Такава стратегия не беше изготвена и в нарушение на това решение на парламента се пристъпи към разпродажба „на парче” на един дълбоко интегриран бранш.
С тези си действия няколко министри на енергетиката и изпълнителни директори на Агенцията за приватизация погазиха грубо чл.86(2) от Конституцията на РБългария, който повелява, че решенията на Народното събрание са „задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите”. Прие се единствено отделна „Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества” (ЕРД), но и с нея не беше защитен обществения интерес. Нейното приемане се предшестваше от протести на енергетиците, включително и в градинката зад парламента, с които се опитахме да убедим и управляващите и обществото в безмислеността на тази приватизация;
Благодарение на тези протести, в които взеха солидарно участие дори и колеги от ТЕЦ „Бобов дол”, Топлофикационни дружества и НЕК, „Стратегията за приватизация на ЕРД” беше допълнена с нова осма глава – Социални аспекти (Слайд №9) и се подписа „Меморандум за разбирателство” с министър Милко Ковачев и изп.директор на Агенцията за приватизация Илия Василев. (Слайдове №10 и №11).
Разбира се верна на своя стил, или може би на личните си и корпоративни интереси, родната политическа върхушка не изпълни скрепените с подписи ангажименти.
Растеше медийната ни подкрепа. Особено полезен в борбата ни беше най-големия всекидневник в Югоизточна България – в.к”Марица” – Пловдив. (Слайдове № 12 и №13).
Протестна вълна заля енергетиката. (Слайд №14), Ентусиазмът и желанието за борба на колегите ни от Кърджали и Пловдив беше заразителен. (Слайд №15),
На 03.05.2004 год. беше протеста ни пред Министерство на енергетиката (Слайд №16), в който взе участие и д-р Константин Тренчев (Слайд №17). На 17.05.2004 год. проведохме на площад „св. Ал.Невски” първия голям Национален протестен митинг на енергетиците, (Слайд №18), в който взеха участие около 1200 колеги от цялата страна. (Слайд №19). Той беше организиран от двете Федерации на КНСБ и Енергийната Федерация на Подкрепа (Слайд №20). Техническото обезпечаване на митинга дължим на Националния стачен комитет на КНСБ и неговия председател Валентин Никифоров ((Слайд №21). Участваха в митинга и изразиха подкрепата си Георги Божинов и Дойчинов от БСП, Мирослав Севлиевски – лидер на Новото време и социалдемократите – проф.Драгомир Драганов и Йордан Нихризов. (Слайд №22).
По решение на митинга организирахме събирането на подписка в центъра на София. (Слайд №23, №24). Основен двигател беше г-жа Ваня Трендафилова. (Слайд №25). Помогнаха много колегите от Електроразпределение Столично, колегата Николай Миков и особено младежите от Българския национален съюз на Боян Расате. За три седмици събрахме повече от 25000 подписа. Подписаха се политици и общественици от различни цветове като Георги Божинов и Иво Атанасов (Слайд №26), Петър Жотев (Слайд №27), Велислава Дърева (Слайд №28), Светослав Гаврийски (Слайд №29) и други (Слайд №30).
На 10.06.2004 год. на Федералния ни съвет във Варна приехме много силна позиция (Слайд №31), която разпратихме на различните държавни институции и популяризирахме чрез националните и регионални медии. Може да се каже, че успяхме да създадем подкрепящо ни многопартийно лоби в българския парламент. Подготвяхме парламентарни питания на депутати от различни цветове. Позициите ни, управляващите и ексминистъра Милко Ковачев коментираха по този начин. (Слайд №32).
Цитирам в-к „Марица” от м.12.2004 год. :”Това е твърдение на един човек. Казва се Божидар Митев. В България има три национално представени синдиката в енергетиката, а Митев е само единия. Може би иска да прави политическа кариера, но във всички случаи регулаторната рамка и начинът, по който е договорена приватизацията на електроразпределителните дружества, не предполага една такава апокалиптична картина, каквато Митев в своето въобръжение рисува. Ще има стабилност на цените и подобряване на услугите, инвестиции”.
Слайд №33: „Има два начина да утвърдим своята репутация – чрез похвалите на честните хора и чрез хулите на подлеците.”
В края на 2004 год. се подписаха договорите за приватизация на електроразпределителните дружества, в които българския обществен интерес беше изцяло игнориран. Дружествата буквално бяха подарени на новите собственици на цена, близка до балансовата им стойност, като по този начин не бе изпълнена и декларираната в глава 4 на „Стратегията за приватизация на ЕРД” основна цел на правителството при приватизацията на тези дружества – максимизирането на приходите. Те бяха продадени без предварителна реална пазарна оценка и без предварително определен минимален ценови праг. Сделките се сключиха, доверявайки се единствено на консултантската фирма „Париба”, като единствения критерий, по който бяха класирани офертите, беше предложената покупна цена.
В резултат на това, ЕРД бяха продадени за по-малко от 700 млн. евро, а днес ексминистър Ковачев се „труди” за „Париба”. Тези 700 млн. евро не могат да покрият дори само цената на дългата 153 мил.метра електроразпределителна мрежа. Това би било възможно, ако 1 линеен метър кабел или проводник, заедно с полагането или изтеглянето му, имаше осреднената абсурдна цена от около 13 лв. Ексминистърът се оправдаваше, че не „продава жици”, а бизнес. Аз бих добавил – с монополен пазар и осигурена печалба.
Бих искал да направя още едно уточнение: непосредствено преди приватизацията, с разпореждане на г-н Ковачев беше направена преоценка на активите, които се завишиха два пъти. Скандалното беше, че тази преоценка беше върната и отразена в балансовите отчети една година назад във времето. Всичко това доведе до изкуствено намаляване на печалбата и увеличаване на амортизациите. Вярвам, че един експертен анализ на технико-икономическите показатели на дружествата за последната година преди приватизацията, може да даде отговор на много въпроси.
Ако приемем, да не коментираме целесъобразността от продажбата на ЕРД и говорим само за цена, нека направим съпоставка с реалните пазарни стойности на активите на CEZ GROUP. От публикация във в-к „Дневник” научаваме, че чешката държава има намерение да продаде 6% от своята собственост в CEZ за около 1,4 млд. долари. Следователно 1%, включващ и притежаваните в България активи (ЕРД и втората по мощност Топлоелектрическа централа у нас – ТЕЦ”Варна”) –е равен на 233,33 мил. долари, или около 180 мил. евро. Според заплатените от CEZ около 480 мил.еврпо за покупката на тези дружества, активите им в България са само около 2% от CEZ GROUP!? (Слайд №34).
Какви са последиците от продажбата на ЕРД вече всички български граждани го усещаме: влошено качество на услугата електроснабдяване, недостатъчни инвестиции за поддържане и развитие на системата, съкратен персонал, непрекъснати искания за по-високи продажни цени. Мисля, че имаме основание да квалифицираме този акт на управляващите като колосално престъпление. (Слайд №35).
Нека настояваме, идеолозите на раздъравяването и тези, които го проведоха, да понесат своята отговорност, включително и съдебна!
Бих искал да добавя още един щрих към твърдението ми, че тази приватизация е престъпна и направя кратък коментар на подписаните договори за продажба на ЕРД. В тях се предвиждат несъпоставими по размер санкции за продавача и купувача. Така например, мажоритарните собственици дължат неустойка в размер до 10 хил. евро, ако нарушат задължения по договора. Спомнете си, че глобите на ДКЕВР бяха в рамките на 20 хил.лв. за различните констатации. Дали е така за българската държава? Ако тя наруши свое задължение по договора, може да изплати неустойки в пълния размер на направената инвестиция!
В договор с E.ON, единствения, който сме видели, едновременно с това е уговорен арбитраж във Виенския административен съд, което значи, че никой български съд не може да се произнесе по изпълнението на договора. Държавата ни е оставена без реални инструменти за въздействие и при всеки спор може да бъде осъдена да възстанови 100% от направената инвестиция.
Изводът е, че независимо от недоволството на потребителите, спокойствието на новите собственици от E.ON е абсолютно гарантирано!
Бих искал да уточня още нещо. В подписаните договори за приватизационна продажба на ЕРД, не намериха място всички разписани в Стратегията за приватизация на тези дружества и Меморандума социални задължения на купувача. Коментират се единствено така наречените „Базисни разходи за труд” и тяхното запазване до края на 2006 год. И нищо друго. Има дори следния скандален текст в чл.8.2.4. „С цел избягване на съмнения, купувачът не поема други социални задължения, освен посочените в чл.8.2.”
Имайки предвид изложените до тук факти, в началото на 2005 год. обжалвахме решенията на Министерския съвет, във Върховния административен съд, с които бяха определени участниците, спечелили конкурса за продажба на ЕРД. Определението на ВАС от 15.02.2005 год. за пореден път доказва продажността и националната безотговорност на българските управници и справедливостта на упреците на Европейския съюз към българската съдебна власт. Ще цитирам част от съдебното определение: „Данните по делото сочат, че жалбоподателят не е участник в конкурса, поради което и няма право на жалба срещу обжалвания административен акт. Това произтича от общите принципи на правото и от самата Конституция. Действително според чл.120, ал.2 от нея, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. Това означава, че само когато един административен акт засяга едно лице, то може да го обжалва. Така законодателят е предоставил възможност на засегнатите лица да защитят интересите си, застрашени от административния акт. Оспореното от Независимата синдикална федерация на енергетиците в България – КНСБ решение на Министерския съвет, обаче не поражда никакви последици за нея, което на практика означава, че не я засяга. То може да поражда неблагоприятни последици за нейните членове, но не и за самата нея като сдружение с нестопанска цел.
С подадената жалба се цели защита интересите на членовете й, а не свои лични интереси като юридическо лице. Но защитата на чужди интереси пред съда може да бъде осъществена само по реда на процесуалното представителство. Изложените съобръжения са основание да се приеме, че за него липсва и правен интерес да обжалва акта на Министерския съвет, което води до недопустимост на жалбата. Твърдението за съществуването на такъв, мотивирано с налични договорености между Синдикатите и органи на правителството – МЕЕР и АП, които ангажирали и неговата отговорност и ангажимент да ги спазва, респективно да ги вписва като задължителни елементи в собствените си решения и същите да бъдат императивна част от предложените на купувачите приватизационни договори за продажба на акции не може да се възприеме като довод, обуславящ правния интерес от обжалване на един административен акт, който с нищо не засяга интересите на Синдикатите. При това договореностите, както е видно, са свързани със съдържанието на приватизационния договор, а не с обжалвания административен акт, с който е определен само участника, спечелил конкурса за продажбата на акциите”.
Както виждате решение – слънце, но не за нас, а обслужващо други интереси и политики.
(Слайд №36: Важни са не позите, а позициите.)
Ние не заехме наведена и примирена поза и пред новите собственици. Останахме верни на принципите си, защитавахме интересите на членовете на НСФЕБ, авторитета на синдикализма в енергетиката, КНСБ и не на последно място РБългария.
Никога не сме забравяли, че ние отговаряме не само за това, което вършим, но и за това, което не вършим.
(Слайд №37: НСФЕБ – ние отговаряме не само за това, което вършим, но и за това, което не вършим.)
В желанието си да бъдем максимално полезни, допускахме и грешки. Най-сериозната от тях беше – подписването на така наречената „Програма за доброволно напускане” с E.ON. Подведени от стремежа си да осигурим максимални обезщетения на колегите, с които ще се разделим, станахме неволни съучастници на германците, създадохме условия дори да се оправдават с нас. На всичко отгоре, колегите трябваше да се наведат и помолят, за да бъдат изритани. Осъзнахме бързо грешката си и фриволното си отношение към българските закони. С помоща на гл.юрист на КНСБ г-н Иван Сотиров, колежката Даниела Янева внесе индивидуална жалба в Комисията за защита от дискриминация. Последва официален сигнал от федерацията. Новосформираната комисия на г-н Кемал Еюп се произнесе със, забележете, решение № 1 по нашия сигнал. (Слайд №38). С него се отмени унизителната процедура, прилагана от E.ON и ги задължи да прилагат договорената скала за обезщетения спрямо всички колеги. Заради това решение на Комисията за защита от дискриминация, в EVN и CEZ бяха договорени само, и то по-добри таблици за обезщетение при уволнение по инициатива на работодателя, по смисъла на чл.331 от КТ. (Слайд №39).
Каква беше реакцията на другите синдикати в бранша? За съжаление тя беше ревнива, а от страна на Подкрепа дори оплювателна. Разбира се това отношение ние приехме като комплимент и положителна оценка за нашата политика. Декларацията на Подкрепа и писмото на Мирослав Митовски до Ян Гудриаан, с което той поиска изключването ни от EPSU, показаха кой кой е от енергийните синдикати. Убеден съм, че това вече е ясно и за EPSU.
За да спрем прилагането на дискриминационната програма, докато тече процедурата в Комисията за защита от дискримминация, предложихме на другите синдикати в „Електроразпределение Варна” да забавим подписването на новия КТД в дружеството, с чието подписване стартираше така наречената програма. Отговорът беше, огромен натиск върху колегата инж. Борислав Добрев, включително и заплахи от изхвърляне на НСФЕБ от договора. Само той знае как се е чувствал.
Ние, разбира се, се справихме, въпреки това „колегиално” отношение на колегите. Днес в Регионален център Варна е твърде претенциозно да се говори за други синдикати, освен за НСФЕБ, а Подкрепа раздаде по 40 лв. на членовете си и разпусна организацията.
Опитахме се на една среща в Пловдив да договорим единни позиции и поведение с другата Федерация на КНСБ – Националната федерация на енергетиците. Не успяхме. На тази среща колегите от НФЕ дори изразиха съмнения в компетентността на адв. Иван Сотиров. На взаимодействието ни с другите синдикати ще отделя специално внимание по-нататък Сега само ще кажа, че сегашните условия в енергетиката изискват от нас безпределна непримиримост и кураж за борба. Иначе казано:
(Слайд №40: Който се бои от морето, да си стои в локвата).
Бих добавил още, че единствено съществува и има бъдеще това, което непрекъснато се променя и действа активно.
През изминалите 5 год. това беше един от водещите ни принципи. Заради професионалните си и отговорни позиции заслужихме обществено признание и респектирахме новите собственици. (Слайд №41). Предрекохме и срива в електроснабдяването на Варна. Варненските медии и тези от Североизточна България непрекъснато ни търсят за професионални оценки и позиции. Дадохме и пример за съвместна работа с други граждански структури. (Слайд №42). На 09.10.2006 г. съвместно с Национална лига потребители на услуги, сезирахме глпрокурор на РБългария Борис Велчев за източването и скандалното управление на „Електроразпределение Варна” от E.ON – България. Разпоредено е на Окръжна прокуратура Варна да извърши проверка по нашия сигнал.
През пролетта на 2006 год. EVN предприе акции за сплашване преди извършването на мащабни съкращения. (Слайд №43). Светкавичната ни реакция в Кърджали стресна австрийските собственици. Докато в съседно Хасково, където ние не присъстваме със своя организация, съкращения имаше и за силни синдикати трудно може да се говори, в Кърджали до ден днешен уволнени няма! Напуснаха само няколко души, за които уволнението с високо обезщетение преди пенсиониране беше разумно решение. (Слайд №44). Събранието, което направихме в Кърджали на 10.05.2006 год., взе решение за организирането на протестен митинг, а отразената в регионалните медии пресконференция вдъхна самочувствие в колегите, вяра в собствените им сили и тези, на организацията. (Слайд №45).
В протестния митинг, който организирахме на 25.05.2006 год., взеха участие почти всички членове на организацията. (Слайд №46). Удоволствие беше да видиш не уплашени, а горди и достойни хора – енергетици. Там се роди крилатата фраза: Енерго Vе4е Nяма. Там издигнахме обръщението си към обществеността за подкрепа на нашата борба, в защита за обществения интерес (Слайд №47). И я получихме. На митинга беше прочетена подписаната декларация за подкрепа от името на 46 кметове и кметски наместници от Община Кърджали. (Слайд №48). Подкрепа получихме и от учителите, членове на Синдиката на българските учители. За цялостната организация на протеста много ни помогна РКС на КНСБ и неговия председател г-жа Иванка Караколева (Слайд №49). Не мога да не подчертая, че централата на КНСБ беше до нас в лицето на зам.председателя на КНСБ и председател на Националния стачен комитет Валентин Никифоров. (Слайд №50).
Митингът подейства стряскащо на мажоритарния собственик EVN. Председателят на УС г-н Щефан Шишковиц и шефът на човешките ресурси г-н Хубер, инициираха поредица от срещи с мен и д-р Ж.Христов Разколебаните ни членове в Кърджали и региона възвърнаха самочувствието си и доверието в синдиката. Запазиха и добрите традиции на човешкото и колегиално общуване. Огромна е ролята за всичко това на председателя Роса Соколова. Малко са хората като нея, способни да дават толкова много от себе си за другите и да се чувстват щастливи от простичките думи на благодарност. Макар работейки вече в централата на EVN в Пловдив, Роса е безпорния и обичан лидер на всички енергетици в Кърджалийска област.
На 16.09.2006 г. тя и колегите организираха курбан за здраве на енергетиците в навечерието на християнския празник „Вяра, Надежда и Любов” и мюсюлманския „Рамазан байрам”. (Слайд №51). Забележете, курбанът се освещава от стоящите един до друг отец Боян Саръев и Хафъз Гюнер. (Уточнявам, че Хафъз е един много висок ранг сред нашите сънародници мюсюлмани. (Слайдове № 52 и №53). И винаги неизменно, дори и на хорото присъства знамето на НСФЕБ (Слайдове №54 и №55). И семействата на колегите от Кърджали са част от синдиката (Слайд № 56).
Да, през изтеклите 5 години имаше много борба, но не липсваха и хубави моменти. Такъв беше Федералния ни съвет, на който чествахме 15 годишнината от учредяването на НСФЕБ (Слайд №57). Имаше всичко – и сериозна делова работа (Слайдове №58 и №59), поздравления и отличия от КНСБ (Слайд №60) и разбира се … купон (Слайдове №61 и №62).
Проблемите в енергетиката не се свеждаха само до ЕРДружества. Навлезе и друг частен инвеститор, който не без подкрепата на институциите в държавата вече е собственик на Брикел, ТЦ”Марица 3” –Димитровград, Атоменергоремонт, Топлофикациите в Плевен, Враца, Бургас, Ямбол, В.Търново и Сливен. В първите четири от тези дружества НСФЕБ има свои организации. (Слайд №63). Трудно се работи с работодател, който най-малко няма нищо против да няма синдикати. Организациите ни бяха ударени и организационно и ресурсно. Извършиха се съкращения, а заплатите се изплащат на две ведомости, като синдикалния членски внос се уддържа само върху официалната и се превежда в банковите сметки на организациите веднъж годишно. И всичко това става под благия и търпелив поглед на държавните чиновници. Все пак заплатите се изплащат редовно, но трудно може да се говори за сериозна социална политика.
„Топлофикация Казанлък” беше закупена от АКБ Форес, с мажоритарен собсвеник небезизвестния кандидат за архонт Николай Банев. Резултатът е почти ликвидирано дружество, в което „работят” по-малко от 30 души, получаващи само авансови плащания от по 100 лв./мес. С колегата Огнян Филипов положихме много усилия да спрем тази безумна приватизация. Не успяхме, защото според мен, отново се намериха услужливи държавни чиновници. Сега има някакви надежди ТЕЦ-а отново да заработи и дано тези надежди да се оправдаят.
Пред завършване е процедурата за продажба на друга българска топлоелектрическа централа – ТЕЦ „Б.дол”. Винаги сме били противници на тази продажба, защото с ТЕЦ-а са свързани надеждите за работа на хиляди хора, защото централата с не големи инвестиции и свободен в действията си мениджмънт би се вписала отлично в свободния електроенергиен пазар. Очевидно трябва да платим още една индулгенция за европейското си членство.
Договорили сме се, във втората половина на този месец да проведем срещи с кандидат-купувача – гръцката държавна компания РРС, за да се опитаме да договорим социалните параметри на договора за продажба. Идеята ни е да подпишем споразумение, което да е неразделна част от договора. Ако не успеем да се договорим, ще призовем колегите от централата към протести, а защо не и ефективна стачка. Няма инвеститор, който ще даде парите си за дружество в ефективна стачка.
(Слайд №64) След електроразпределенията във Варна и Кърджали, колегите от „Топлофикация София” разбуниха цялата енергетика и държава. С помощта на експертите на КНСБ, извървяха целия път по ЗУКТС до ефективната стачка. Щом близо 70% от работещите в дружеството 2500 работници и специалисти се подписаха под стачните искания и заявиха, че ще стачкуват ефективно, значи че колегите ни вече са узряли за борба в защита на интересите си. (Слайд №65). Подписваме стачно споразумение с работодателя, с което отлагаме началото на стачката, срещу негови твърди ангажименти да изпълни стачните искания. При всяко минимално отклонение от споразумението, ефективната стачка незабавно ще стартира. Чудесното е, че в синдикалните ни организации в дружеството навлязоха качествено нови синдикални ръководители, на които до голяма степен се дължи успеха на първата стачка в енергетиката. Трябва да изброявам много имена, за да бъда коректен, затова ще кажа само едно – на председателя на най-голямата ни организация, тази в ТЕЦ”София” и председател на стачния комитет инж.Милена Анева.
Нека аплодираме колегите си от „Топлофикация София”.
(Слайд №66) Днес от 13.00 часа пред сградата на Министерски съвет ще протестират транспортните работници от Градски транспорт и БДЖ и енергетиците от „Топлофикация София” и „Топлофикация Перник”. Протестът е против архаичната Наредба за регулиране нарастването на работните заплати и облагането с данък общ доход на социалните разходи.
Ние, членовете на НСФЕБ винаги сме били коректен и лоялен член на КНСБ. (Слайд №67). Приобщавали сме и нашите усилия към тези на конфедерацията. Няма национална акция на КНСБ, в която да не сме взели активно участие. (Слайд №68). Ние не сме от най-многобройните федерации на КНСБ, но със сигурност сме от най-добрите. (Слайд №69). Стана дума, че нашата численост нпрекъснато нараства, водим активна многопланова политика, не си щадим времето, труда, усилията, за да бъдем близо до членовете си и да бъдем пред тях, когато това се налага.
КНСБ е нашия общ дом който непрекъснато трябва да подреждаме и преподреждаме. КНСБ отдавна е в Европа и е активен член на международното работническо движение. Д-р Христов е вицепрезидент на Световната конфедерация на профсъюзите (Слайд №70). Благодарение на КНСБ и лично на д-р Иван Кокалов, от 13.12.2004 год. НСФЕБ е член на PSI – Международната федерация на работещите в публичните услуги, което автоматично ни направи и член на EPSU – Европейската федерация на работещите в публичните услуги. Всички знаем колко важна е подкрепата, която получаваме от международните ни организации (Слайд №71), колко е важно за нашето израстване като синдикалисти информацията, която получаваме, в т.ч. и за нашите работодатели от мултинационалните компании (Слайд №72). Името на зам.ген.секретар на EPSU Ян Гудриаан, мисля е вече достатъчно популярно в енергетиката (Слайд №73).
Какво трябва да искаме от КНСБ? На първо място, да бъде изразител и да провежда твърда и последователна политика, неподвластна на лични, корпоративни и партийни интереси. Общата ни централа, освен консолидиращ фактор за всички членове на КНСБ, трябва да бъде тежката артилерия на различните браншове. Много ми се иска КНСБ да бъде един от най-активните фактори в обществено-политическия ни живот. С най-голямата организация на хората на наемния труд трябва да се съобразяват всички политици и всички правителства. КНСБ трябва да има навсякъде свои представители и лоби. Нека останем независими, но нека направим така, че другите да зависят от нас! Мисля, че не бива заради декларираната ни независимост, което беусловно трябва да запазим, да лишаваме Конфедерацията от свои лостове за въздействие. Всичко, което сега говоря е европейска практика, която, убеден съм, трябва да наложим дори в страна като нашата от Балканския регион. И понеже говоря за консолидацията на КНСБ, не мога да подмина и въпроса за консолидацията на енергетиците членове на КНСБ.
Има една английска поговорка:
(Слайд №74: Птиците на едно ято летят заедно)
Да, ние сме две птици от голямото ято на КНСБ. Но дали нас ни обединява само лилавия цвят? Не трябва ли да ни обединяват общите действия и политики, общите ценности?
Факт е, че дори днес ние – двете федерации на КНСБ, в немалка степен продължаваме да бъдем различни. Кажете ми, дали навсякъде ние имаме еднакъв стил на поведение и политика? Мисля, че не са малко случаите, в които ние срещаме апатия и дори примиреност в колегите от НФЕ. Да, примерът е най-красноречивата проповед и това вече дава резлтати. Но в крайна сметка, както казва руската поговорка:
(Слайд №75: Запалва се само този, който сам гори)
Ние ще продължим и за в бъдеще да обновяваме синдиката с нови и млади кадри, доказали се в занаята професионалисти, хора с нестандартно мислене и поведение, на които ще помагаме да израстват като лидери и политици в синдикализма.
(Слайд №76: Ние никога не ще пълзим и винаги ще летим)
Приемам за напълно нормално желанието на всички нас за обединение на двете Федерации на КНСБ. И това е наша генерална задача и цел. Но в обществените отношения не винаги 1+1=2, случва се да бъде дори по-малко и от единица. Ние трябва да реализираме обединението на двете Федерации само, кагото 1+1 ще бъде равно поне на две и половина! Всяко механично обединение би било глупост!
За едно бъдещо обединение трябва да се работи честно и открито. За да има единение, то трябва да бъде предхождано задължително от единодействие. И ние ще предлагаме такова единодействие на колегите ни от НФЕ. Нашата политика трябва да бъде съгласувана и единна, и задължително неподвластна на оценки и внушения от други синдикати, в т.ч. и Подкрепа. КНСБ е достатъчно мощно представена в енергетиката и може да й позволи да диктува „синдикалната мода” в бранша.
А дали можем да предлагаме „модни тенденции”? Убеден съм, че можем!
Колежки и колеги,
Не исках да бъде прекалено обстоятелствен и затова умишлено спестих някои подробности и факти, но не защото те са маловажни. Почти нищо не казах за еволюцията в отношенията ни с CEZ , където към този момент не бива да изключваме дори една предстояща ефективна стачка. И това вероятно ще се реши в следващите дни или седмици.
Не казах нищо и за преструктурирането на федерацията с оглед произтичащите от Закона за енергетиката промени в търговските дружества, в т.ч. и Националната електрическа компания, където в продължение на добрите традиции само за миналата година договорихме 17,5% ръст на работните заплати.
Нормално би било да спомена и имената на повече колеги, с които работихме през тези години и които дадоха много от себе си за укрепването на Синдиката и разширяване на влиянието му. Не коментирах и традиционно доброто колктивно договаряне в бранша.
Бих искал да обобщя.
През изтеклия 5 годишен период българската енергетика понесе тежки удари и вече все по-малко е българска. Синдикатът ни получи много удари и от врагове, и от „приятели”, но в битките той се кали и укрепна, и днес е по-силен от всякога.
За повечето от нас НСФЕБ не е просто организация, а кауза. Много от нас са убедени, че за синдикалната работа
(Слайд №77: В НСФЕБ няма ваканция)
Все повече сме тези, които приемаме, че
(Слайд №78: НСФЕБ е нашия дом, нашата сила, нашия дълг)
Аз винаги съм оценявал като висока чест възможността да бъда председател на Независимата синдикална федерация на енергетиците в България!
Благодаря ви!
