В изпълнение на постигнатата договореност между президента на КНСБ Пламен Димитров и министър-председателя на България Бойко Борисов, на 30 май, в Министерски съвет се проведе работна среща за бъдещето на българската енергетика. В срещата участваха – премиерът Бойко Борисов, зам.-министър председателят и министър на финансите Симеон Дянков, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, министърът на околната среда и водите Нона Караджова, ръководствата на двете синдикални конфедерации, начело с лидерите на КНСБ Пламен Димитров и на КТ „Подкрепа” – д-р Константин Тренчев, шефовете на браншови структури от енергетиката и минно-добивната промишленост и синдикални лидери от по-големите предприятия в тези сектори. Пламен Димитров представи позицията на КНСБ по ключови области в енергийната стратегия и въпроси, свързани с нейното прилагане.
Заявено бе и подкрепено от премиера водещото място на местните ни лигнитни въглища в електропроизводството на България в следващите десетилетия. В тази връзка бе подкрепено намерението за изграждане на нови мощности в „Марица-Изток”, в т.ч. и в държавната електроцентрала ТЕЦ „Марица-Изток 2”, поне от порядъка на 600 MW. Макар че бе надеждно аргументирано, от страна на КНСБ, въпросът с възстановявнаето на цената на въглищата на равнище от 74,59 лв. на тон условно гориво, той остана открит за по-нататъшна дискусия. Синдикатите възприеха неопбходимостта от по-балансирано развитие – както по отношение на отделните източници, така и във времето, на производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/, предвид високите сега инвестиционни разходи и изключително високите цени на изкупуване на енергията, произведена от ВЕИ. В тази връзка за първи път бе признат обективният извод, че за да се получи приемлива цена на енергийния микс – както за бизнеса, така и за домакинствата, участието в микса на атомната енергия – е без алтернатива. Начинът и мястото на изграждане на нови ядрени мощности следва да се съобрази както с политически и икономически, така и със социалните и екологични интереси.
Представителите на КНСБ поставиха на обсъждане и ключовия въпрос, свързан със собствеността и приватизацията в енергетиката. Министър-председателят сподели изцяло позицията, че към този момент няма друга алтернатива за гарантиране сигурността на доставките на електроенергия, нейната достъпност като цена, както и на заетостта в сектора, освен запазването като изключително държавна собственост на „НЕК” ЕАД, електропреносните мрежи и ЕСО, ТЕЦ „Марица-Изток 2”, АЕЦ „Козлодуй” ЕАД и Мини „Марица-Изток”, и ПАВЕЦ „Чаира”, консолидирани в обща, интегрирана държавна компания. Премиерът разсея слуховете за приватизация на мрежите от 110 KV.
Еко-министърът Нона Караджова обърна внимание на новата Директива на ЕС, в сила от 2016 г. за въглеродните емисии, която поставя още по-тежки условия към електропроизводствените предприятия. Заедно с либерализирането от 2013 г. на тръговията с квоти за въглеродни емисии, това отправя нови, изключително сериозни предизвикателства към сектора като цяло, по отношение на запазването на нормалния производствен процес, работните места и социалната сигурност.
След ползотворната среща, на която синдикалните лидери благодариха на премиера Борисов за неговата лична намеса и съдействие за запазване на работните места в ТЕЦ „Брикел”, двете миньорски федерации на КНСБ и „Подкрепа” и работодателите-партньори от съответните дружества продължиха интензивните експертни разговори при зам.-министъра на икономиката и енергетиката Дилян Добрев по спешни въпроси от експлоатацията на Мини „Марица-Изток”.
