* Отчетен доклад на Председателя на НСФЕБ инж.Божидар Митев пред ІІІ-иия Конгрес на НСФЕБ, за периода април 2007 г. – април 2012 г. – гр.София, Конгресен център на хотел „Родина” 26 април 2012 г.*

Уважаеми г-н Ппламен Димитров,

Уважаеми гости, колежки и колеги,

Точно преди 22 години и 5 дни, в един слънчев пролетен ден, делегати от предприятия на българската енергетика приехме решението да учредим Независимата синдикална Федерация на енергетиците в България. За повечето делегати понятията „профсъюз” и „синдикат” бяха думи с не особено ясно, дори противоречиво съдържание. В учебниците по история бяхме чели за работническото и синдикално движение в следосвобожденска България, за борбите на индустриалните работници във Великобритания, САЩ и Западна Европа. Но от друга страна, всички ние бяхме свидетели на властовата триада в енергийните предприятия до 1990 г., свеждаща се до „партийното, административното и профсъюзни ръководства”. Отлично разбирахме, че тази симбиоза вече е отречена от времето и историята и че трябва да търсим друга форма и същност на сдружаване. Обединихме се около идеята за независим съвременен синдикализъм, около идеята да издигнем престижа на нашата професия. Обединихме се не против държава, партии и административни ръководители, а за ефективна и многопланова защита на интересите на енергетиците, и не на последно място, на българската енергетика. Убеден съм, че много от по-младите ни колеги, не познавайки обществените отношения у нас до 1990 г. не разбират много добре настъпилите тогава обществени трансформации, включително и в профсъюзното движение.

 

Родихме се като синдикална федерация нестандартно, но и в делата си, мисля, че останахме нестандартни за класически профсъюз.

В началото по-малко знаехме, но повече искахме. Но безспорен факт е, че:  „Искащият прави повече от можещият”  Мурей.Мисля, че ние вече се доказахме, че и можем!  Това признание чухме преди 5 години от трибуната на ІІ-ия ни Конгрес и от уважавания от всички ни покоен президент на КНСБ – проф.д-р Желязко Христов – Светла му памет! Такива бяха и оценките на вицепрезидентите на КНСБ и наши приятели д-р Иван Кокалов и Валентин Никифоров.Спомнете си, в деня на Конгреса ни беше подписано стачно споразумение за нестартиране на първата стачка в енергетиката, тази в „Топлофикация София”АД.През пролетта на 2008 г., след безрезултатни преговори и отказ на Работодателя да подпише нов колективен договор, в ЧЕЗ Разпределение се проведе първата двудневна ефективна стачка в електроенергетиката. Ще поясня. В ЧЕЗ 54% от работещите са членове на НСФЕБ. Тя се предхождаше от мощен митинг пред сградата на ЧЕЗ на ул. „Цар Симеон” в София.

Синдикалните ни ръководства, с много малки изключения успяха да се преборят с противодействието на преките си ръководители и да осигурят успеха на стачката. Много са колегите, благодарение на чиито усилия стачката успя. Без да омаловажавам приноса на всички, ще спомена само тези, които бяха нашите представители в преговорите и членове на стачния комитет: Станислав Любомирски, Николай Миков, Петко Нейчев, Георги Кирилов, Венцислав Митовски. Получихме много важна и категорична подкрепа и от лидерите на КНСБ и КТ”Подкрепа” д-р Желязко Христов и д-р Константин Тренчев.  Протестите и стачката бяха подкрепени и от колегите ни от други енергийни дружества. И най-вече от колегите ни от „Топлофикация София”. Те издигнаха крайния, но напълно актуално звучащ в оня момент призив да изпратим чехите в Чехия.  Стачката приключи успешно, но беше повод за много анализи и извличане на поуки.

В началото на 2009 г. назря сериозно напрежение и в ЕВН. От страна на българския мениджмънт, подчертавам това,  започнаха целенасочени действия спрямо синдикални ръководители от НСФЕБ. Спрямо едни се измисляха и скалъпваха обвинения, спрямо други, безпринципно се прилагаха критериите за подбор. В организациите ни от Кърджалийския регион, за първи път в някои от колегите забелязах уплаха. Пропукаха се и единомислието, и единодействието. В тази ситуация, единственият правилен отговор на НСФЕБ беше твърдият. Всяко друго сдържано и академично поведение би било погрешно. Заведохме дела срещу незаконното уволнение на две колежки от КЕЦ”Момчилград”. Започнахме и действия, които излизат извън рамките на традиционния синдикален отговор. В резултат на всичко това, след добронамерени и ползотворни разговори с г-н Йорг Золфернер – регионалния мениджър на ЕВН за България, двете колежки бяха възстановени на работа с извънсъдебна спогодба.

Далеч съм от мисълта, че синдикалният отговор в ЕВН в началото на 2009 г. е единствено правилния, но според мен е много показателен и заслужаващ внимание. Очевидно не бяхме перфектни в изводите си и допуснахме отново в ЕВН през лятото на 2011 г. да се разделим с голяма група колежки и колеги. Синдикалните ни ръководства в ЕВН „Електроразпределение” забавиха реакцията си, очевидно незнаейки испанската поговорка:По улица „По-късно” се стига до Площад „Никога”.

Да, сбъркахме, че не реагирахме незабавно и категорично! Предоверихме се, че в този конкретен случай е вярна максимата:С разум се побеждава по-лесно, отколкото с гняв!  Публий Сир

Не заслужаваше ли Работодателят нашия гняв затова, че не прилага духа и буквата на закона?

Тази конкретна ситуация в ЕВН обсъждахме надълго и нашироко на последния ни Федерален съвет и съм сигурен, че всеки е направил своите изводи и отчел своите грешки. Нека да не бъдем и ние безкомпромисни съдници. Както се казва: Да се греши е човешко, да се прощава – божествено!    Поул

Не мисля разбира се, че трябва да бъдем „божествени” спрямо Работодателя ЕВН. Поне аз не бих могъл. Да, той привидно е много сговорчив. Най-добрият социален пакет е в ЕВН, най-сериозни грижи се полагат за спазване на безопасните условия на труд отново в ЕВН. Но, наред с това, най-високият процент уволнения в сравнение с другите ЕРД е в ЕВН! И това не бива да го забравяме. Поне аз мисля, че няма да сгрешим, ако кажем:На зло куче, зъл прът! Ако кучето къса живо месо от нас, въпреки че изглежда миловидно, не мисля, че трябва да му спестяваме злия прът. Това за пръта е и трябва да бъде задължение преди всичко на ръководството на Федерацията. А ние знаем и можем да го държим здраво.

В средата на 2009 г. в страната настъпиха поредните месиански политически промени. Ще се въздържа да коментирам общо политически нещата, а само процесите в българската енергетика и разбира се, нашето участие в тях.

В края на лятото на 2009 г. министър Трайчо Трайков успя да осигури ресурс от 500 млн.лв. за даване на нов живот на строителството на каскадата „Горна Арда”. Защо „Горна Арда” и каква е ползата от нея, нека всеки сам да си отговори. Преди почти 2 години започна работа работна група за промени и допълнения на Закона за енергетиката. Повечето от вас са в течение на продължителните ни усилия да ограничим до минимум последиците от адаптирането на Закона към Европейските директиви. Дълго време уж четяхме едни и същи документи, но странно защо ние и управляващите ги разбирахме по различен начин.

Мисля, че трябва да сме доволни, че освен някои депутати от мнозинството и ние имаме своя принос да не се случат всички безумия, заложени в първоначалните варианти на проектозакона, включително и приватизацията, или по-точно подаряването на мрежите на 110 кW и подстанциите 110/20 кW. Би било некоректно, ако не спомена поне две имена на хора от нашата среда, които положиха много усилия в защита на българската енергетика и българските интереси – Георги Стоилов, Венцислав Митовски. В сайта на Федерацията е публикувано и последното ни становище по проектозакона. Повечето от писмените ни материали, посветени на структурните промени в бранша, също могат да се прочетат в електронната ни страница www.nsfeb.org. Препоръчвам на всички да влизат по-често в сайта и да дават свои коментари, мнения и препоръки в рубриката „Синдикални коментари”.

Ние, членовете на НСФЕБ винаги сме били коректен и лоялен член на КНСБ. Приобщавали сме и нашите усилия към тези, на всички в конфедерацията. Ние не сме от най-многобройните федерации на КНСБ, но сме със самочувствието, че сме от най-добрите. Водим активна многопланова политика, не си щадим времето, труда, усилията, за да бъдем близо до членовете си и да бъдем пред тях, когато това се налага. Стараем се да ги информираме и да търсим мнението им по повечето въпроси.

Убеден съм, че има още много какво да се желае. И отново ще кажа за сайта. Популяризирайте го. Той може да бъде чудесен инструмент не само за информация, но и за формиране на отделни политики на Федерацията.

КНСБ е нашата обща къща и като всеки дом трябва непрекъснато да го поддържаме и преподреждаме. И днес ще повторя това, което вече няколко пъти в годините изговорих.

На първо място – КНСБ трябва да провежда твърда и последователна политика, неподвластна на лични, корпоративни и партийни интереси.

Второ – общата ни централа, освен консолидиращ фактор за всички членове на КНСБ, трябва да бъде тежката артилерия на всички браншове. 

 

Трето – Трябва да направим така, че КНСБ да бъде един от най-активните фактори в обществено-политическия ни живот. С най-голямата организация на хората на наемния труд трябва да се съобразяват всички политици и правителства.

Четвърто – КНСБ трябва да има навсякъде свои представители и лоби. Не бива заради декларираната ни независимост, която безусловно трябва да запазим, да лишаваме Конфедерацията от свои лостове за въздействие.

Днес ще добавя още и пето. КНСБ и нейните браншови федерации трябва да възприемат по-радикален стил на поведение. Задължително трябва да запазим и развиваме своята експертност, но също така задължително трябва по-често да показваме характер.

Не бягайки от сблъсъци и битки ще повишим увереността на членовете на КНСБ, че членуват в силен синдикат, който е в състояние да решава проблемите им. Именно в битки ще повишим сомучувствието на канесебистите, ще респектираме всички настоящи и бъдещи опоненти, ще укрепнем организационно и ще разширим влиянието си и подкрепата ни в обществото. Само така можем да очакваме, че ще престанат ехидните и тенденциозни подмятания за беззъбите й колаборациониски настроени синдикати. Стара истина е, че народът вярва и подкрепя силните.

Всички сме много горди от проведения на 30 ноември 2011 г.  протестен митинг на КНСБ, в който участваха и колегите ни от Подкрепа. 

Безспорно успяхме да респектираме сегашните управляващи, които бяха принудени да коригират първоначалните си намерения. Но мисля, че ефектът би бил със сигурност много по-голям, ако протестът ни беше се състоял малко по-рано – преди местните избори. Като член на колективния орган на КНСБ между конгресите й, аз също имам вина, че не настоях да не се съобразяваме с евентуални партийни спекулации и внушения. Нашите интереси, интересите на хората на наемния труд нямат партиен цвят и е крайно време и ние, и родните политици да разберем това. 

За разлика от общата ни къща КНСБ, ние в НСФЕБ и по-точно в „Топлофикация София”, избрахме правилния момент и правилното място за въздействие. Далеч преди изборите, на 15.07.2011 г., на Пресконференция в София прес съвместно със СЕБ направихме достояние на обществеността проблемите в дружеството. Също преди изборите, на многолюдно събрание в ТЕЦ”София”, поискахме от кандидата за кмет г-жа Йорданка Фандъкова да наложи на изп.директор на дружеството подписването на КТД и възстановяване събирането на членски внос с разплащателните ведомости за заплати.Изпълнителният директор, който е голямо бедствие и за работещите в дружеството, и за столичани, реши да си отмъсти, като уволни дисциплинарно в началото на м.февруари 2012 г. колежката ни инж.Милена Анева – председател на синдикалната организация в ТР”София” и Зам.председател на Федерацията, която е дежурен инженер в централата.Организирахме нова още по-многолюдна среща с вече избраната за втори мандат г-жа Фандъкова. Като активен медиатор се прояви и колежката Екатерина Йорданова – председател на СТСБ – КНСБ и общински съветник от листата на ГЕРБ. Милена Анева беше възстановена на работа, но проблемите ни в това голямо дружество няма да престанат, докато този недорасъл за директор човек не бъде уволнен от управлението на дружеството. Ако е необходимо ще принудим управляващите да сторят това, защото ние знаем повече, отколкото те биха искали и защото ние, за разлика от тях, знаем защо някои от софиянци плащат такива високи сметки за централизираното си отопление. Вярвам, че софиянци ще бъдат доволни да научат имената на тези, които несправедливо ги удрят по джоба им.

Не мога да си позволя да не коментирам и консолидацията на енергетиците – членове на КНСБ. Уж сме птици от едно ято, но продължаваме нерядко да сме различни. За съжаление не можем да се похвалим, че винаги ни обединяват общи действия и политики, общи ценности. И докато на национално ниво различията до голяма степен са туширани, то в дружествата на енергетиката те все още често присъстват. Такъв случай беше например подписаното споразумение от колегите ни от НФЕ и Подкрепа за нулев ръст на работните заплати в ЧЕЗ през 2010 г. Има случаи на удари „под кръста”, какъвто е този в Брикел. Това е единственото дружество в енергетиката, в което Подкрепа чувствително превъзхожда по численост двете организации на КНСБ. Там, с активното участие на пълномощника на Христо Ковачки – зам.изпълнителния директор Георги Златев и с недотам мълчаливото съдействие на колегите ни от ръководството на НФЕ, в нарушение на чл.4(6) от БКТД, СО на НСФЕБ беше отстранена от колективното договаряне в дружество, а членовете на НСФЕБ бяха принудени да заплащат ежемесечна присъединителна вноска в размер на 1% от нетния доход! Искам да поясня, че в организацията на НСФЕБ в Брикел членува голяма част от елита на централата. За да запазим структурата си в Брикел и за да не търпят колегите ни финансови загуби, освободихме организацията от задължителните отчисления от членски внос към НСФЕБ и КНСБ до отстраняване на проблема. И да не го желаем се натрапва извода, че някои от колегите ни в НФЕ са се родили за синдикализма слепи в друг свят и в друго историческо време и им е невъзможно да видят и повярват в светлината. Опитвам се да разбера тяхното притеснение и може би затова за пореден път не получихме покани да бъдем гости на техния конгрес. За тях може би е по-добре, ако стоим по-далече от членовете им. За разлика от тях, ние винаги сме канили на нашите конгреси и тържествени форуми колегите от ръководството на НФЕ, може би защото няма от какво да се притесняваме. Защото за нас винаги Честността е най-добрата политика!

Разбира се, като ръководство на Федерацията ние нямаме право да нямаме своя отговор по ситуацията в Брикел. Вече преоценяваме партньорските си взаимоотношения с хората на Христо Ковачки там, където това е необходимо, а на нашия гл.юристконсулт Стойчо Кръстев съм възложил да подготви предложение за юридически отговор по казуса. Не се съмнявайте, че отговор ще има и че няма да подбираме средствата, с които ще защитим интересите на организацията ни в Брикел и на НСФЕБ. Мисля, че няма да сбъркам, ако прибавя и КНСБ.

Колежки и колеги,

Два пъти годишно ние се събираме на разширени федерални съвети, на които подробно се информираме за актуалните проблеми и дискутираме текущите политики на Федерацията. За много от вас изговореното от мен днес е познато. А точно преди две години отбелязахме тържествено и 20-годишнината на Федерацията ни, когато достатъчно подробно говорихме за проблемите ни и коментирахме как и до колко успешно сме ги решавали. В зала № 7 на НДК посрещнахме много гости, партньори и приятели. Международните организации PSI и EPSU, в които членуваме бяха представени от ръководителя на Регионалното бюро за Югоизточна Европа г-жа Марина Ирими. Наши гости бяха работодатели. Ръководители на Конфедерацията и браншовите й федерации. А вечерта с много настроение  отпразнувахме 20-годишния юбилей на Синдиката. За това ни помогна и Министерството на купоните.

Колежки и колеги, 

Мисля, че трябва да отчетем като наш общ успех, че успяхме да запазим почти напълно членския състав на Федерацията. Благодарение на антисиндикалната политика на някои работодатели и поредиците от съкращения, оптимизации и презареждания ние загубихме не малко колеги, но успяхме с действията си да привлечем и много нови членове.

Може да се каже, че много от бившите членове на Съюза на енергетиците в България (СЕБ) са вече активни членове на НСФЕБ. На Федералния ни съвет на 17.12.2010 г. в курорта „Боровец” приехме наведнъж всичките бивши организации на СЕБ в ЕВН в областите Бургас, Сливен и Стара Загора. В тяхно лице ние срещнахме много нови колеги и добри приятели. Очевидно примерът, който ние като НСФЕБ давахме в годините се оказа най-красноречивата проповед. Примерът е най-красноречивата проповед

По време на отчетно-изборната ни кампания имах възможност да взема участие в много събрания. На много от тях бяха избрани нови синдикални ръководства – почти всички млади хора, доказани професионалисти в занаята ни, с нестандартно мислене и поведение и не на последно място хора, които приемат да бъдат заразени с неизлечимата болест – синдикализъм. Всички те трябва да бъдат представени на летния ни Федерален съвет на 15.06.2012 г. Тогава е необходимо да се поговори и по други организационни въпроси, тъй като поне според мен е необходимо да повишим организационната си култура. 

Изминалите пет години и особено последната, трябва да ни карат да бъдем винаги нащрек. Беше направен опит да получим удари дори от там, откъдето най-малко очаквахме. Именно държавните фирми в бранша, изкомандвани от вицепремиера Дянков, настояваха за драстично намаление на разходите за социални нужди, за практическо ограничаване и влошаване на условията за синдикална дейност. Моля думите ми да не се оценяват партийно, или политически. Назовавам фактите такива, каквито са. За първи път подписахме БКТД след тежки и неприятни преговори. Бяхме принудени да направим отстъпки, които все пак до голяма степен компенсирахме на фирмено ниво. Моето мнение е, че въпреки грубия политически натиск в енергийните дружества се подписаха добри колективни договори. Закъсняват преговорите за нов договор в ЕВН, а в Е.ОН, които през май ще се оттеглят от България, се подписа един незаконосъобразен по срока на приложение КТД. Германците очевидно искат да заложат за последно мини на новите бъдещи чешки собственици от Енерго про, като извършат необосновани и незаконни уволнения. НСФЕБ и нейните структури разбира се ще застанат зад всеки несправедливо уволнен наш колега.

Иска ми се да вярвам, че работодателите в бранша ще сложат край на безсмислените от  всякаква гледна точка уволнения. Дано първата от 12 години тежка зима, дано героизмът на колегите ни работейки при тези условия ги накарат да се замислят. Незнам дали Работодателите си дават сметка какво би се случило с хилядите клиенти на електроразпределителните дружества, ако в техните дружества не работеха достойни български енергетици. Хора – енергетици, които не искат да допуснат да ерозира морала у тях, въпреки, че мажоритарните собственици полагат доста усилия да се случи това.

Вярвам, че ще настъпи сериозна преоценка в политиката на чехи, немци и австрийци, че ще седнем заедно да търсим най-добрите решения за бъдещото развитие на дружествата, отчитайки реалните български условия. Нека всички, и работодатели, и работници повярваме, че се возим в една лодка и че е в интерес на всички ни лодката успешно да се движи както по течението, така и срещу него.

Ще ни бъде най-лесно да бъдем опозиция. Това доказано го умеем. Но не търсейки заедно общите ни, подчертавам общите ни интереси, ние всички ще загубим, и най-много собствениците. Не е ли по-добре всички заедно, подчертавам всички заедно, да спечелим!

Сега ми се иска да споделя и нещо по-ведро. Нещо, с което вярвам се отличаваме и от много други наши братя и сестри в КНСБ. Имаме си Дядо Коледа и Снежанка.Имаме си и Бога на Морето Нептун с хубави нимфи. Имаме и колеги шопи, турлаци, македонци и моряци на превъплъщенията, на които биха завидяли професионални актьори.Край морето имаме и пирати, нищо че са македонци по душа и темперамент.Имаме си вече наложили се водещи на сътворените от нас самите развлекателни програми, имаме си отец Онуфрий, със светско име Петко Нейчев, който благославя всички наши начинания, имаме си и сценарист и режисьор Ваня Трендафилова.

Толкова сме истински, като в занаята ни, че дори малкият летовник не може да повярва, че не сънува.

 

Опитваме се да бъдем заедно и по време на празници и летни почивки. Поради това, че напоследък работодателите ни създават много проблеми ( да им се чуди човек защо го правят), все по-малко ни остава време за това. Посрещнахме Нова година във Виена, Дубровник, Атина и Белград, летувахме в Гърция, Турция и Слънчев бряг.

Вълнуващо посрещнахме Великден на остров Корфу и Букурещ. 

Бих искал да кажа няколко думи и за колегите ми, с които осъществяваме оперативното ръководство на Федерацията – членовете на Изпълнителния комитет. Ние до голяма степен сме виновни за всички неуспехи на синдиката, но и всеки от нас е дал максимално всичко от себе си за успехите ни. За двете колежки Милена и Роса – мои заместници, ще кажа, че на всеки приятел бих пожелал такива помощници.

От 8-те членове на ИК, по средата на мандата ни напусна поради преминаване на друга работа колежката Даниела Янева, а през втората половина на мандата по различно време други четирима излязоха в пенсия. Те обаче достойно и с чест изпълниха задълженията си докрай. Това са колегите Васил Андонов, Ворошил Славчев, Радослав Чакъров и Георги Кирилов. Пенсионира се и неофициалния парламентарен секретар – Виенцислав Митовски.

В последната година с решение на Федералният ни съвет, за член на ИК беше избрана г-жа Силвия Прангова, която е упълномощения представител на синдикалните ни организации пред изпълнителния директор на ЕСО.

На всички колеги от ръководството на федерацията предлагам да благодарим, макар и скромно, с ръкопляскане. Уверявам ви, те са заслужени.

В заключение ако трябва да направим обобщена равносметка на всичко, което успяхме да постигнем и на всичко, което пропуснахме, мисля, че рекапитулацията би била положителна, въпреки усилията на някои работодатели в бранша и безхаберието на българската държава. Битката между труда и капитала в българската енергетика продължава, защото Без борба няма победа!

Вероятно не ни очакват нито спокойно лято, нито може би спокойни години. Но не бива да се плашим от това. През последните години преодоляхме значително по-трудни моменти. Или както се казва в една арабска поговорка:Който е преминал море, в река няма да се удави.

През всичките тези трудни години НСФЕБ се доказа като добър и сигурен кораб, който вярвам, че заедно ще преведем през всички бъдещи бури и изпитания.

Защото заедно можем повече!

И защото единствено заедно ще успеем!

Благодаря за вниманието!