20 ГОДИНИ
НЕЗАВИСИМА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ НА
ЕНЕРГЕТИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ (НСФЕБ)
INDEPENDENT TRADE-UNION FEDERATION OF THE WORKERS IN THE ENERGY INDUSTRY IN BULGARIA (ITUFWEIB)

УВАЖАЕМИ ГОСТИ, КОЛЕЖКИ И КОЛЕГИ,

Точно преди 20 години, на днешния ден – 21 април, в този час, в залата на вече бившия „Енергопроект” делегати от предприятия на българската енергетика, единодушно приехме решението  да учредим Независима синдикална федерация на енергетиците в България. Гост на Учредителната конференция беше и заместник председателя на новоучредената КНСБ – Огнян Крумов.

Макар и след 20 години, в залата и днес има колеги – участници в Учредителния форум на федерацията. Тогава всички ние се обединихме около идеята за независим съвременен синдикализъм, около идеята да издигнем престижа на нашата професия.

 

С мисъл за ефективна и многопланова защита на професията ни, дискутирахме и решихме неформално, без да го записваме в първия ни устав, че Председател на НСФЕБ може да бъде само и единствено енергетик.

Припомням и информирам по-младите ни колеги, че до 1990 год. ние енергетиците бяхме част от една обща федерация на миньори, металурзи, енергетици и геологопроучватели, в която малко или повече нашите интереси не винаги бяха най-добре защитени. Тръгнахме с много ентусиазъм, енергия и желание да градим нещо наистина ново и да дадем своя принос в реформирането на старите профсъюзи. Началото беше трудно. Започнахме от „зелена поляна”, не разполагахме с никаква материална база и финансови ресурси. Чувствахме непрекъснато променящото се отношение към нас на първите ръководители в енергетиката. Трябваше да преодолеем недоверието в нашата независимост на колегите от Съюза на енергетиците в България и Федерация „Енергетика”- Подкрепа.

Първият председател на федерацията Роберт Джераси и заместника му Гошо Мушкаров, заедно с ръководството на федерацията бавно, но последователно доказваха твърдото ни намерение да възродим истинския синдикализъм в енергетиката .

Случайно или не,първото ръководство беше избрано от учредителния форум на 21 април  в състав от 21 члена. Трябваше да преодоляваме недоверието в добрите и чистите ни намерения, дори в някои от собствените ни членове. Сред тях имаше и такива, които  възприемаха по силата на инерцията членството си в НСФЕБ като задължение, а не като осъзната потребност.

Повечето вярвахме, че сме тръгнали на дълъг път и в правилна посока. И понеже на дълъг път се тръгва с добри приятели, ние бяхме приятели и единомишленици, и може би за радост на много, и за съжаление на други, останахме във всичките тези години такива.

Именно защото сме добри приятели, успяхме да извървим успешно този немалък 20 годишен път. Крачихме, вярвам и вие ще се съгласите с мен, уверено. Преодолявахме не едно или две препятствия. Помагаха ни, други ни пречеха, имаше и такива, но ние неотклонно вървяхме напред.